ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ясно се вижда, че техносферата напълно обхваща сферата на човешкото стопанство и производство. Склонността на човека да постига целите се използвайки различни инструменти  и организации вече бе спомената като една от причините за преминаване от биологична към социално революция. Тази склонност е характерна и за други висши примати (като шимпанзето и орангутана, които често се помагат с пръчка или камък в различни добивни дейности), в същото време нито един друг вид не използва нито камъка нито тоягата като оръжие за лов или защита, което хората правят. Правенето на логична връзка за използването на един и същ способ и инструмент от едно област в друга предполага наличието на аналитично и синтетично(абстрактно) мислене. Същото умение да се извлича полза от едно явление, отнесени към друго виждаме и в овладяването на огъня от човека. От този момент нататък започва овладяването и изчерпването на първия природен ресурс - дивеча и първата енергетична система -

огъня. От тук нататък техносферата започва своето постепенно развитие. В следващите векове тази сфера се превръща в основно поле на човешката дейност и в най- голяма степен ще доминира и влияе върху другите сфери. Може да се каже, че власт-овата и културната сфера до голяма степен се определят от процесите в техно сферата а инфо сферата и ноо сферата се развиват , решавайки проблеми, задавани преди всичко от техно сферата. Не случайно и основният познавателен потенциал е натрупан и съсредоточен именно в тази област, подобрявайки непрекъснато оръдията на труда, качеството на изработените продукти, разработването на нови ресурси и суровини, оптимизиране на производствените методи (технологии), разработването на нови енерго- източници, подобряване методите на организиране и управление и по - доброто съчетаване на всички производствени фактори. Дейностите в техно сферата се превръщат в еталон за целенасоченост, практичност, ефективност и организираност. Не случайно организацията в специализирания и вид се появява главно в техно сферата. Техно сферата става не само основно поле на човешката изява, но и поле на сблъсък на интереси, най - тежката форма на които е икономическата война. Сблъсъкът на интереси намира своята главна изява на пазара (разпределителната система), който се превръща в основен регулатор на тези интереси. Натрупването на всички тези системи и отношения превръщат техно сферата в една от най - сложните многообразни и противоречиви системи от антропо сферата и същевременно създават допълнителни затруднения при прогнозирането. За това, вярното и анализиране изисква по - цялостен и задълбочен подход. За целта, която е поставена пред това изследване (изясняване на основни параметри, тенденции и процеси в системата) ще използваме един обобщаващ модел на преработката на основните ресурси в продукти за потребление и други блага. Организацията (фирма, предприятие, икономика) приема от околната среда различни ресурси. Едни от тях се преработват в краен продукт. Това са суровините. Други участват като производствени фактори. Те участват в производството като са експлоатирани в различна степен. Класическата икономическа теория разглежда следните производствени фактори: труд; земя; капитал (понякога към производствените фактори се прибавя и предприемачески способности. Тази схема, макар и вярна, не разкрива достатъчно пълно процесите в дейността на стопанската организация. Нещо повече, въобще не дава представа за информационните потоци. От системна гледна точка  едни от ресурсите са материални (земя, капитал, сгради, оборудване, суровини) те формират хардуера (материална среда). Трудът е неразделима част от човешките ресурси. Те, обаче имат отношение  както към материално въздействие и обработка на ресурсите ( механични операции), така и към тяхната интеграция в единен процес. Така, на пример, дори и най - простите продукти изискват наличието на програма, която предполага развитие на технологии и заедно с това, информационни процеси. От друга страна и най - обикновеният работник има натрупан опит, степен на квалификация и друга информация от инструкции, наредби и други документи. Това означава, че работника не е само механичен манипулатор а и има отношение и към софтуера на системата (програмно - информационна среда). Наред с материалните и човешки ресурси участват и нематериални ресурси - информация, опит, знание, имидж. Носител на тази информация е човешкия ресурс - хюмънуер (човешка среда). Начинът, по който са интегрирани всички тези фактори е в ръцете на управлението (мениджмънта). Той планира, координира и организира и контролира  процесите на интеграция във фирмата и така извършва основните действия на оргуер (организационна среда). Всички тези направления в дейността на мениджмънта имат отношение или към набирането на информация или към нейното систематизиране или към вземането на решения на базата на информацията. Контролът е свързан със събирането на информация от самата организация. Контролът се извършва във връзка както с планираното състояние на фирмата, така и спрямо изпълнението на взетите решения. Контролът се явява и заключителен етап в управленискя цикъл и база за интеграция на нови управленски процеси.

            Планирането е предварително разработване на схеми и сценарий на съчетаване на различните елементи  на средата (инфосреда, микросреда и макросреда). Крайна цел на планирането е  достигането на онова бъдещо положение, което би допринесло най - много за просперитета на организацията и участниците в нея. Това желано бъдещо положение и евентуалните резултати от него се превръщат в цели на фирмата. При планирането се вземат под внимание три основни среди на системата, в които организацията ще развива своята дейност. На първо място това е макро средата (тя включва глобалните системи, неподлежащи на контрол и влияние поради своята мащабност). Тя има голямо значение за развитието на фирмата (с най - голямо внимание се следят параметрите на техно сферата, власто сферата, социо сферата и ноо сферата). Системата, която фирмата използва за изследване, анализ и предсказване е фирменото прогнозиране. То предхожда другите етапи на планиране. На второ място по значение е външната микро среда. Това са конкуренти, клиенти, пазари, доставчици и общественост. Тези фактори са външни за фирмата и тя не може напълно да ги контролира. Въпреки това  тя може да им оказва въздействие (често пъти значително като сила) чрез своята маркетингова дейност (маркетингов анализ и план, стратегия, дейности, маркетингов микс - продукт, цена, дистрибуция, промоция, реклама, директни продажби, презентация, PR). След обстоен анализ на външните фактори следва получените резултати да бъдат интегрирани с получените данни от организацията (контрол над инфо средата). Тя  обхваща вътрешните функционални системи - маркетинг, иновации, производство, инвестиции, система от материални ресурси, система за управление на персонала, система за управление на финансовите ресурси, система за управление на функционалните отдели и подразделения. Всички тези системи обхващат различни направление във фирменото управление. По тази причина тяхната дейност трябва да бъде планирана и координирана с данните от външната (микро и макро) среда. Съвременната фирма изгражда своята структура като сложни функционални системи, които изграждат свои информационни и аналитични програми (маркетингов анализ, производствена стратегия, анализ на персонала, финансов анализ и др.). това позволява планирането на дейността на всяка система по отделно (маркетингов план, финансов план, производствен план и др.). възможността всеки отдел да анализира дейността си, дългосрочните и средно срочни цели и необходимите стратегии и дейности, позволява по - голяма гъвкавост и оперативност на модерната фирма, с която тя може по бързо да реагира на поведението на пазара и динамичната околна среда. В същото време така се освобождава централно управление, което изгражда централните планове на база оперативни (функционални) планове и може да се насочи към тяхната по - добра координация. Това е постижимо само при голям капацитет на организациите, информационните канали, наличието на големи аналитични системи (нов софтуер) и сериозно мотивиран и високо квалифициран персонал. Новата организация на фирмата променя и ролята на управлението спрямо другите функционални звена - те вече не са подчинени на командния център. Те стават партньори на координиращия център. На практика всеки отдел участва в планирането и управлението на своята дейност и участие управлението на фирмата. Отговорното сътрудничество между всички нива позволява управлението да се насочи към още по - производителни методи на интегриране на факторите на производство, както и върху глобалното прогнозиране (каквото представлява настоящето изследване) и перспективите (дългосрочно планиране). Тези дейности остават в ядрото на централното управление и осмислят неговата важна роля.