Когато за първи път видях темата  за дипломна работа  „ Прогнозиране на глобални промени” ,бях колкото и учуден толкова и амбициран. Винаги си бях представял ,че  фундаменталната цел на всяка наука е именно ,чрез систематизираните и познания, да даде нови предимства на човечеството, осигуряващи му едно по -добро бъдеще.

            Синхронизирането усилията  на всички тъй разнообразни научни дисциплини, в единна система и нейното управление  виждах като свръх амбициозната задача поставена именно пред социално -икономическите науки . Именно техните обекти на изследване са най пряко ангажирани както с проблемите по управлението на човешкото общество, както и прекият сблъсък на тези дисциплини с най сложните и същевременно най динамично развиващи се системи,- феноменът човек,човешко общество, човечество.

            От социалните науки,  на икономическите науки се пада тази нелека задача ,да гарантира  „утрешният ден” ,за всички заедно и за всеки един от нас. Именно тези дисциплини  получават задачата да синхронизират всичките тъй разнообразни дейности , познания и интереси ,така  че да бъдат постигнати възможно най желаните резултати, за всички членове на обществото, и всяко едно човешко усилие да бъде превърнато в най позитивен резултат.

            Бях горд ,че именно дисциплината с която аз се бях заел „Прогнозиране и планиране на икономическите системи”, си бе поставила за цел да създаде научен инструментариум, насочен към управлението на „Бъдещето”. Това не означаваше само да се предскаже какво точно ще се „случи „. Целта бе да се осигури случването на възможно „най желаното” бъдеще.Бъдеще за всички”.

            Възможно ли бе обаче да се управлява бъдещето. Не бях чел нищо подобно , а и познанията които имах по история и икономика ,говореха по скоро за  обратното.

            След като се запознах с малко повече автори писали по въпроса. Започнах постено да изграждам своя позиция с нарастваща стабилност.

До колкото така и не намерих утвърдена рецепта  за подобна разработка,както преди десет години , така и днес, започнах с емпиричното описание на глобалната системата ,нейните под системи , и тяхното функциониране и системно взаимодействие. Опитвах се  да следвам логиката на икономическите науки( тоест доказване на максимално реални, резултати от процесите и тяхната основна оценка-позитивна  и негативна ,за обществото и/или личността), от гледнат точка кибернетичните концепции за система и сложност(дълбоко усложнено,резултантно взаимодействие на обектите формиращ системна цялост на всички нива).

В процеса на работата си като фундаментален въпрос  за подхода си поставих  дефинирането на  феномена „сложност” и „система”. За разлика от процесите изследвани в естествените науки които протичаха ,детерминирани от количествени фактории имаха ясно дефинирано бъдеще при стройно изградена еднопосочна причинно следствена връзка,(а следователно ,ясно и и единствено възможен развити и бъдеще), „сложната система предполагаше различна логика на поведение”. В сложните системи  всички количествени фактори ,развиваха отношения по между си, които нарастваха в геометрична прогресия спрямо нарастването на на участващите в системата елементи. Това много бързо променяше качествата на системата както и създаваше множествена причинност за състоянието и поведението (Респективно  множествена причинност даваше множествена ,вариативност на бъдещето на системата).

            Всички опити бъдещето на глобалната система да се изследва , като несложна система с ясно детерминиран едно посочен  причинно следствен механизъм имаше неуспех(често Трагичен в социалните науки). Именно за това  поставих акцент върху  сложността и системността ,като ключов и фактори при  изясняването на бъдещото развитие на глобалната система.

            Както и преди 10 години продължавам да смятам,че сложността е недостатъчно осмислена като явление и не достатъчно добре изследвана и описана от науката. (Това може би  ни извежда към друг не по малко важен въпрос доколко разбирането ни за  за процесите влияещи върху бъдещето на глобалната система може да бъдат  разбрани и приети поради ограничения  от господстващи концепции и постулати ,в научната ,политическата и културната ни система.Примери за подобни парадокси не липсват в досегашната ни история).

            Именно за това и сега започвам работа си с опит да  изследвам генезиса и особеностите на връзката „Сложност-системност”,като този път се надявам изведените  от този анализ резултати да  ни покажат, не забелязани  досега,специфики показващи направленията на развитие ,на всички нива на сложност (или отхвърлени и респективно изключени като фактори в развитието на системата, и разбира се посочване на по значими явления и системи предопределящи развитието на система в бъдеще).

            Като заключващ етап в изследването на глобалната система  и нейното бъдеще ,ще достигнем до  основните под системи на съвременната глобална система( кат най висок ,но естествен не и последен, окончателен стадий на развитието и задълбочаването  на сложността). Логиката и тенденциите в развитието  и глобалното им системно (многообразно много много странно и много причинно,но не и хаотично) взаимодействие на тези подсистеми ,би трябвало да  ни даде  една обективна картина на бъдещето системата.

Разбира се  това няма да е предсказание като тези давани от автори като Артур Кларк, описващи бъдещите събития по години и  дати.  Като резултат би трябвало да получим обективна представа  ограничаваща  много вариативност  на бъдещето до  степен на управляемост- ниво на информираност на  управлението, което му дава възможност да взима обосновани решение ,относно политики и стратегии  с надежда да постигнат резултат единствено ограничаван от вътрешната компетентност на, управляваната от  тях,  система.

Точно това исках да постигна  още с първата си разработка.

Тук обаче  смятам ,че трябва да наложа отпечатъка на натрупания до момента опит в различни ситуации и дейности, като добавя  ще един разрез на глобалната система. 

Ако разглеждаме явлението сложност- системност като обективна  само зародила се със самата  глобална  система (живот,организъм ,съзнание,интелект,човек,човечество,цивилизация), ние ще детерминираме логики на това развитие които следва да са генетично заложени на всички нива на неговото по нататъшно развитие. 

Като обаче ще бъде разкрито ,това е само една от от двете основни групи проблеми стоящи , не сам пред  създаването на научна система за глобални прогнози ,но и въобще пред  решаването проблеми пред цялостният научен процес по управление обосновани на научна основа

Може би си спомняте, че загатнах малко по нагоре за  два аспекта на феномена сложност, затрудняващи ни, да го разберем и приемем .Ако единият бе неговата своеобразна вътрешна природа,то другият се определя от ограничения и рамки, които ние сами слагаме пред съзнанието си, подчинявайки се на господстващи догми , правила , авторитети властващи в науката ,културата, политиката.

Трудно е да си представим развитието глобалната система без влиянието именно на тези фактори(особено в историческото му развитие(ерата на човечество и цивилизация).

За тази "тъмна материя" в развитието на  глобалната система почти не се говори и почти не се изследва, но тя съществува, и всеки опит да си съставим вярна картина бъдещето, без да я изследваме ние бихме сгрешили. И то с много.

Затова Като втори акцент на работата си , бих искал да изследвам влиянието на горепосочените сили ограничаващи нашата визия върху бъдещето и практически опитваща се да детерминира (деформират) бъдещето.

Съвсем естествено в заключени  на аналитичната  част от проекта трябва да се представят  ограниченият брой сценарии , като възможен и вероятен резултат от различното взаимодействие или противодействие на различните подсистеми   и тенденции влияещи на Глобалната система .

Това, обаче няма да изчерпа темата на този труд.

Доколкото прогнозирането  е онзи процес от изследването на околното среда която трябва да представи на ръководните органи, на дадена целево ориентирана система, онзи информационен микс  касаещ не управляеми и не зависещи от конкретната система процеси ,то прогнозата има конкретна цел. Да даде възможност Системата да определи целите ,алтернативите си и политики стратегии формализирани в съответните планове . Този процес обаче зависи от типа  и ранга на съответната ,система . За това като заключение бих искал да  квантифицирам достигнатите резултати за различните типове управлявани системи, така че те да могат да ги включат като пълноценна част в своите управленски процеси.

Само  така този труд ще придобие конкретна цялост имаща практическо значение , а няма да представлява ,абстрактно произведение с интелектуално стимулиращ характер.